СОЗОПОЛ: ПОЕЗИЯ ИЗВЪН АКТИВНИЯ СЕЗОН

Тери Игълтън казва, че теориите идват и си отиват. Онова, което остава след тях, е несправедливостта. Така обяснява силно застъпената социална проблематика в поетичното си начинание младият варненски поет Александър Николов, който на 31 март в Созопол представи в неформална обстановка дебютната си стихосбирка „справедливост.“. Неин редактор е проф. Владимир Сабоурин.

21-годишният автор, който изписва името си с голяма носовка (Александѫр Николов), е възпитаник на Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“, гр. Велико Търново. Понастоящем е студент в специалност „Българска филология“ във Великотърновския университет. Печелил е престижни национални литературни конкурси за млади творци. 

Организатори на представянето на първата му книга бяха Български Младежки Форум – Велико Търново и сп. „Нова социална поезия“. Всички средства, реализирани от продажбата на стихосбирката, ще бъдат дарени за благотворителната кауза в подкрепа на Александър Гайдев.

Какво се случи в Созопол, от първа ръка разказва един от организаторите – Емине САДКЪ, представител на „Български Младежки Форум – Велико Търново“.

29894066_2102365029779224_612646336_o
Снимка: Емине Садкъ

Много хора се чудят какво се случва в Созопол през пролетта. Подведох ви, не се чудят много хора, защото никой не се сеща за Созопол през пролетта. Созопол се случва и съществува само лятото. А през другото време? Така и така ви вкарах в този пуст Созопол, ще ви кажа: нищо не се случва! Подведох ви отново, тази събота в „Джъст а хостел“ се случи „справедливост.“, дебютната стихосбирка на АлександѪр Николов. Четенето бе в колаборация с ембиънт китариста Мирян Колев (E.U. E. R.  P. I.) и завърши с авторските песни на белгиеца Йеле Ванакер и бургаския китарист и художник-татуист Атанас Атанасов

Докато стоях само с артистите в хостела към 17:30 ч., се шегувахме, че те числено ще надвишават публиката. Тази ирония леко помрачаваше акуширането на културното начинание. Но ентусиазмът и желанието плановете да се случат обърнаха обстоятелствата. След около половин час хостелът се напълни и нещата се развиха бързо и шарено – хора от противоположни краища на България, местни жители, белгийци и едно… куче.

29942520_10156338296769670_542539323_o
Александър Николов чете стиховете си.            Снимка: Марта Събева

Поради същността на събитието – четене на поезия на български, достъпът на белгийската публика до думите на поета Александър се процеждаше по тясната пътечка на сетивността и мелодиката на българската реч. Тогава възникна идеята за „Гугъл транслейт“ в ефир. Технологичното развитие и глобализацията подпомогнаха за „живия“ консекутивен превод на поезията на фламандски език. По желание на публиката стиховете се превеждаха и на английски език.

Участието на публиката беше всъщност пълноценно съучастие в арт комуникацията. Общуването чрез изкуство е хуманизираният момент на Сътворението. Използвам и разбирам думата „Сътворение“ в божествения й нюанс. Няма да излъжа, ако кажа, че „божествената комуникация“ между публиката и артистите беше с градивен характер. Мястото на събитието позволи и допринесе за интерактивността между присъстващите. Четенето на поезия беше само елемент от този импровизиран дискусионен форум. Обсъдиха се фундаментите на изкуството, социалните контури на фигурата на поета, представите за хората на изкуството, битуващи в обществото, изворите на творческата мотивация и още много други теми.  Публиката беше завидно подготвена по всички въпроси, като в един момент даже поизпоти артистите. Което съвсем не е лошо. Въпросът „Може ли изкуството да съществува без историята си?“ провокира спор и разгорещена размяна на аргументи между присъстващите. Противно на националните ни нагласи и поведенчески стереотипи, спорът тук бе градивен, пацифистки, красив, както е красиво изкуството, станало негов предмет.

 

След дискусията за мултикултурната пъстрота на събитието допринесе поетът с китара Йеле Венекер. Белгиецът, който живее вече година и половина в България, изсвири свои авторски парчета на английски. След като очарова аудиторията с песен, посветена на пингвин, Венекер спечели окончателно всички с кавъра си на „Синева“ на Диана Експрес. Атанас Атанасов, по-познат в Търново като Наско-Буркаско, продължи музикалната част от програмата, като изпя хита си „Искам кафе“ (аз пък се изкуших да изтанцувам оригиналния танц от клипа – Е.С.).

Вечерта продължи по малкото отворени места в града. Не проследих докъде, но всички са живи, не се притеснявайте. Интервюта с участниците в събитието очаквайте още утре в „Апостроф“.

Общественото проклятие „справедливост.“ на Александър Николов се случи вчера. Дай боже всекиму!

 Емине САДКЪ

Advertisements

One comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s