ЗА ИЗКУСТВОТО – НЕФОРМАЛНО

Този разговор е естествено продължение на дебата, съпътствал представянето на дебютната книга на Александър Николов, за което „Апостроф“ вече ви информира. Дискусията, противно на представите ни за подобни дълбоки интелектуални теми, се осъществи върху квадратна маса, покрита с мушама. Стари плакати на чалга изпълнителки служеха за пердета. Без особени снобарски претенции, като изключим пепелника, който беше половинката на шоколадово яйце, и факта, че протече в старо капанче, близо до морето в Созопол.
Участие взеха хора, изкушени от словесното и музикалното изкуство – Александър Николов, Мирян Колев, Атанас Атанасов,  Йеле Венекер. Думите на белгиеца Йеле Венекер са преведени от английски, но разговорът се водеше предимно на български.

 

обща

Снимка: Емине Садкъ

Можем да започнем с продължението на снощния дебат: Може ли изкуството да съществува без историята си…?

Мирян Колев: Не може да започнеш, дори и да го искаш. Подсъзнателно се влияеш от предходни неща. Всичко което виждаме и ни обгражда – влияе по един или друг начин.
Атанас Атанасов: Библията казва, че Господ е създал човека от кал. Ако той не е имал кал, човекът нямаше от какво да се появи, в този абстрактен смисъл. Но първо е Нищото. Божествена частица е да създаваме. Човещинка е да създаваш. Учените казват, че хората сме с придобити инстинкти. Един от тях е да създаваме заобикалящия ни свят.
Йеле Бенекер: Да, има нещо в нас, което ни кара да вярваме в Бог и да го създаваме.
Атанас Атанасов: Изкуството е да твориш, да създаваш нещо. Да направиш от нищо – нещо. Затова се казва и изкуство, защото е изкуствено.
Йеле: Не съм съгласен, че правим от нищо нещо, защото нещата вече съществуват, а ние просто ги пренареждаме. Подреждаме ги така, както ни се иска и както го чувстваме. Не е същото с казаното от теб.
Александър Николов: Да, това, което подреждаш, го създаваш от вече съществуващи неща, но ти си създал конструкцията му. Продължаваш да изграждаш. Организираш реда на цветовете, думите, нотите – създаваш структурата.
Наско: Всичко това е вибрация…
Йеле: Да, астрофизиците и шаманите казват, че всичко си има вибрации. И после, човекът, който асмилира тези вибрации, ги филтрира през собственото си око и създава собствена реалност. Ти си реалност – няма истина, която да търсиш и намираш – ти си истината, която съществува.

jele_lichenarhiv
Йеле Венекер                        Снимка: личен архив

Съществува ли лицемерие между същността на артиста като човек и неговото творчество?

Наско: Има спор в музикалните среди –задължително ли е да пишеш текстове, които не отговарят на вътрешното ти Аз?
Йеле: Мисля, че изкуството е въпрос на гледна точка. Всичко се намира в очите на този, който държи изкуството. Ако един човек си мисли, че нещо е изкуство – то е такова.
Мирян: Всяко искрено изкуство човек прави от егоистични цели. Разбира се, одобрението е фактор. И не говоря за тези неща, които се правят с цел да се харесат на публиката. Но изкуството помага да изкараш нещо от себе си, което в други обстоятелства, освен в аристичната си основа – не може да покажеш.
Александър: А от свое име ли го правиш, или от името на другите?
Мирян: От свое име, предполагам. Как от името на другите?
Александър : От името на другите – да си глас, да удовлетвориш своето его. Да си глас за повече хора.
Йеле: Да, ти си индивид и всичко идва от тебе. Но ти правиш връзки с другите, със света… Ако много хора повярват в твоя глас, ти ставаш гласа на много хора.
Вие споделяте себе си чрез изкуството. Щастието предразполага към споделяне. Може ли да се намери щастие в разрухата?

Йеле: Това е много труден въпрос. Първо трябва да помислим и да дефинираме какво означава щастието. Има толкова много фактори. Ако рушиш нещо, това може да те удовлетвори, но дали е щастие…? Защо хората искат да рушат? Може би е свързано с контрола. Защо имаме нужда да градим? Може би е пряко свързано с това, че изпитваме липса на нещо в нас. Ако не ми липсва нещо, не мога да градя, защото няма какво да запълня. Зависи как запълваш липсите си…
Александър: Винаги, когато съм бил нещастен, съм трошал. Но винаги съм запълвал себе си с това. Само себе си…
Мирян: Гледах един филм, който не беше философски настроен, дори не беше хубав филм. Но главният герой беше мъж, който беше нещастен и правеше гадни работи на другите, за да не е сам в тъгата си.

Mirian Kolev_livhen arhiv
Мирян Колев        Снимка: личен архив 

Означава ли това, че когато нараняваме другите, само ние се чувстваме щастливи, а когато градим, правим и другите щастливи?

Йеле: Да, надявам се. Така е. Има нещо в мен, което ме кара да споделям изкуството си. Харесва ми, когато комуникирам с хората чрез изкуство. Голямо пътешествие е.
Атанас: Да, разбира се. Публиката радва… Дори в процеса на създаване се мотивирам от това, че хората ще са щастливи с крайния резултат.
Александър: А създавали ли сте нещо, насочено само към един човек? Визуализираш си човека и създаваш…
Мирян: Нещо като от Гошо от Почивка… (коментарът поражда смях в залата – Е. С.)
Йеле: В Белгия винаги бях влюбен и винаги се опитвах да впечатля някого. И когато дойдох в България, вече нямаше някой специален човек или група от хора, към които да насочвам посланието си. И да, когато ме поканихте на това събитие в Созопол, бях вдъхновен и исках да пиша песни за вас. Но, разбира се, това е капанът на изкуството. Защото разковничето е да се харесаш на някого, а не да се харесаш на себе си. Тук свирим на струната на егото, най-често търсим одобрението на другите, а не одобрение от самите себе си. Говоря за себе си…

Общественото неодобрение демотивация ли е?

Йеле: Това може да е много разочароващо. Но разбрах нещо, което искам да повтарям по-често на себе си: „Не си губи времето да броиш нещата, които нямаш. Никога няма да спреш да броиш. Просто бъди благодарен на всичко, което имаш.“
Защото наистина мисля, че може да е разочароващо да си артист. Все пак има толкова много хора и толкова много таланти. Ван Гог…е продал само една своя картина.
Александър: Дори не е една картина, а едно парченце от картината.
Йеле: Да, само едно парче… Разбира се, човек има нужда от одобрение – социални същества сме. Искаме и имаме нужда от одобрението на околните. Преди постоянно правех музика, но не я свирех пред публика, представях си я в главата си. Представях си, че съм известен. После разбрах, че аз съм на втория етаж и никой дори няма да поспре да ме чуе. Тогавашната ми приятелка каза, че просто трябва да изляза и да я изсвиря.

nasko_moya_snimka
Атанас Атанасов      Снимка: Емине Садкъ

Започна да вали и настъпи секундно мълчание. И естественият въпрос е: може ли времето да повлияе на вдъхновението ви?

Александър: Мястото повече ме вдъхновява от времето. Ако мястото е ново или отдавна не съм ходил… Ако ми навява спомени – неприятни или приятни.
Йеле: Ако се замислим колко магично е всичко и колко приятно е да създаваш и да говориш за това. Ние сме филтър на реалността около нас.
Българската публика ли подценява артистите, или артистите подценяват публиката?

Мирян: Има много голяма обремененост през всички строеве, през които сме минали. В училище са ни учили само на реализъм, пречупен през призмата на системата. А изкуството не е само реалността покрай нас.
Александър: Да, например Ренесансът учи художника на перспектива: реалността преди и реалността сега. На дневен ред е поставян и дебатът дали теоцентризмът е подходяща гледна точка за изкуството…

sashko_snimka_aleksander_dimanov
Александър Николов       Снимка: Александър Диманов

Съществува ли плурализъм в българското изкуство?

Йеле: Има нов вид глобален контрол, зададен тенденциозно от социалните медии. Хората стават все по-големи конфромисти, за сметка на регресиращия плурализъм и експеримента. Защото материализмът побеждава всичко. Като артист съм забелязал, че се влияя от хорското мнение, но винаги избирам собствения си път. И в качеството си на артист ако не ме харесваш, не мога да оцелея. Затова трябва да се адаптирам към публиката. Индивидът днес търси най-голямо одобрение повече от всякога. Защото сме много по-свързани и лесно достъпни. Достъпността по някакъв начин е хубава и помага за нашето развитие. Не мисля, че баба ми е можела да слуша африкански ритми или балкански дори. Просто е нямала лесен достъп до тях.

Мирян: Има нужда от него, но не е създаден. Ако на хората им се предлага, ще е друго. Разбира се, не можеш изведнъж в някакво село без създадени културни навици да им предоставиш пърформанс. Публиката трябва да се обучава по някакъв начин.  Хората живеят много динамично и обичат „фастфууд“-а. Нещо, което е бързо и лесно смилаемо. Дори музиката вече не се възприема като изкуство, а като забавление. Не заради самата музика – да я слушаш, без да правиш нищо друго. Най-големият проблем е в медиите. Потенциалната публика не разбира какво се случва на сцената в България. Голяма е границата между ъндърграунда и популярното изкуство. Няма златна среда. В други страни нещата се препокриват и тази дупка не е толкова голяма и не поглъща потенциала на културата.
Александър: Хората трябва да разберат, че не е само развлекателна. Мутрите тепърва ще се учат на култура. Една голяма част от хората искат да отидат и да ядат кебапчета, един клоун да подскача и да ръкопляска… По-малката част от аудиторията пък се намира в другата крайност. Резултатът от това разделение е, че по-голямата част от съвременното изкуство минава за изкуство, защото хората го признават, за да не изглеждат глупави.
Йеле: Мисля, че и това трябва да се уважава по някакъв начин. Когато излизам, предпочитам да се виждам с нови и свежи хора, вместо да гледам и слушам тъжно момче, свирещо на китара. Да, той може и трябва да го прави, но няма да ми е приятно. Трябва да признаем и алтернативната гледна точка.


Адаптирането към публиката отнема ли от свободата на артиста? 

Йеле: Несъмнено. Автоцензурата убива креативността. Но в същото време искаме и имаме нужда от одобрението на околните. Всичко зависи от това как ще филтрираш себе си през околния свят.  

След тези думи дъждът се засили и се наложи да прекратим разговора. Изкуството изисква жертви, но трябва и да останем сухи…

Разговора предаде: Емине САДКЪ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s