Ein Brief [1]

Здравей, приятелю мой, от почти три години нямам вести от теб, а толкова неща искам да ти споделя. Пиша ти от много отдалече, а думите извират от дълбините на моята измъчена и вече поостаряла душа.

Хуго[2], сигурно си забелязал как времето неспирно лети. За мен животът се оказа един безкраен низ от всевъзможни дела, всепоглъщащ водовъртеж от емоции и ежедневно спомняне на това какво бе преди.

Спомените ме терзаят. Бил съм тук и преди, вървя по старите си стъпки, срещам познати лица, понякога дори дочувам далечно ехо от това, което някога бе университетската среда, и после замира в миг.

49895468_365395777578867_8825473184082952192_n

Иска ми се да ти споделя, че се редуват хубаво и лошо, но, уви, не е така. От известно време кризите в живота ми една след друга се редят. Понякога ги следват Страх и Еуфория като някакви лудуващи деца.

Губя се, губя себе си, губя умението си да изкажа каквото и да било. Страх ме е, страхувам се, че няма да успея да изразя пред теб своето разочарование и болка, че моята неспособност да говоря ще се пренесе и върху умението ми да държа перото.

От седмици насам ми е невъзможно да произнеса думи като образование, учител, преподавател, университет. Искам да крещя, но звуци не излизат от скованата ми уста. Вече не знам към учен ли да се числя, или към малките деца.

Преди пишех с лекота, сега ме е страх, че и ред не мога да възпроизведа. Гордост ми бе написаното от мен, а сега е нещо, което не мога да прочета.

Ето, възпявах, хвалех, а сега седя с наведена глава.

Знаеш ли, боли ме и болката ми се корени в това, че преди три години се доверих на слава и на суета, повярвах, че все още съществува „качествена“ университетска среда в страната, и че там седят хора, които преподават „за качеството“, а не за количеството, че съдържанието е преди формата, че идеята е преди продукта.

Знаеш, писах ти, че уча, знам, че помниш това.

И всичко това с кризите е (може би, не знам) резултат от разочарованието ми, от безсилието ми, от неоправданите очаквания. За три години станах свидетел на множество тъжни сцени, на многократни монолози, носещи подвеждащото име „Диалози“.

Повярвал си бях, че съм се отказал, но не знам дали е наистина така, защото недовършените дела имат силата да те подмамват да искаш да се завърнеш, да докажеш, да покажеш, че можеш. Засега именно отказът ми ме крепи, именно той ми дава надежда, че все още има спасение за мен, но докога и аз не знам.

Струва ми се, че някога много отдавна, вече май никой не помни кога, бе преминато оттатък границата и качеството бе заменено за количество, уменията – за такси. Настана време, в което думите изгубиха стойността си, всеки ден се появяват нови трудове със съответната пазарна цена.

Днес бих казал, че една добра образователна система стана дисфункционална, в състояние на кома, може би чакаща своята евтаназия.

Кома, която всяка нощ съпреживявам, а вече и наяве изживявам. Искам това да спре, непоносимо е. Радост-Еуфория-Страх-Разочарование се редуват година след година.

И все тая повтаряща се сцена: млади хора с обемист плик в ръка слагат подпис и ето, вече имат договор. И ето ги с папка и листи, строени пред поредната врата. Очакват да получат знания и някакви такива ми ти неща.

А дните им преминават в онези същите монотонни монолози, почти без диалози. Около тях малка група хора – едни такива интересни, малко чудати, и те поостарели, от които никой никого не слуша. Всеки себе си захвалил, ама и на критиката ù разбират, а и клюката добре върви. Все дела достойни за една друга среда, например за малка селска махала.

И не стига всичко това, заселили се там Разочарование, Тъга и Самота и заживели те в библиотеките като у дома си…

През цялото време усещах една неопределена студенина. И струва ми се, мернах там Шейтана. Помниш ли го отпреди – оня същият ангел без душа. Все предлагаше да стори за нас разни чудеса.

Е, май си е отворил едно дюкянче в университета, оня същия, в който с теб се запознахме преди толкова лета, и без притеснение търгува ли, търгува, продава дипломи, фрази на властта, формули за красота, ценности, надежди и всяк’ви такива ми ти шарлатански неща.

Учен е той, всички знаехме това. Представѝ си, успял е да бутилира его, слава, суета – ето за тези неща нему няма равен на света.

Може би си спомняш, имаше и книжарница една. Е, книгите са все още там, но прашни, остарели и без цена.

И той е там – реализира печалби и чака следващото поколение от наивни деца да им продаде в големи дози надежди, обещания и силни желания. Все пак те са нужни, защото тези деца, освен всичко друго, са и участници в статистика една. Щом си плащат, в замяна получават каквото им е на душа.

Следват четири години на радости и растяща суета, а в края ги очаква катастрофа една.

Гледаш ги с диплома в ръка, готови да заемат съответните свободни работни места.

Я, ето сервитьорка една, и то с диплома в ръка. Сервира кафе, все пак работа е това.

Или пък повечето са с телефон в ръка, близко до бизнеса е това, на висок глас с любезност една обясняват за сметки, договори и разни други свързани с бита неща.

А другите и те работели престижна работа една, помагали на хора в беда, все пак е дилема една: какво да си купя сега – чанта или пола?

А оня, другият въпрос си остава – оня за времето, защото то е една такава специфична дългосрочна инвестиция, а накрая се оказва без очакваните резултати, защото вярваш или не, от самото начало никой не казва какво се очаква да бъде постигнато нито как.

Следваме програма високопарна, неактуална, нефукционална, претенциозна, но понякога трудно пасваща на уменията и компетенциите на стартиращите своето обучение младежи. Лесно е да заблудиш неопитните с думи, с ловкост и талант да представиш света в малка кутийка без стъкла – един такъв добре подрязан, стриктно оформен и симетрично подреден.

Мислиш, знам, скъпи ми Хуго, драматизирам, хленча, защото не мога да се приспособя, защото не знам силата на граматичните правила и как те отварят вратите към света.

Знам, критикуваш ме, защото аз със своята собствена ръка се подписах под всичко това. Приех договора с лекота, знам, кориш ме, защото си мълчах и приемах това.

Знам, присмиваш се на вярата ми в човешката добрина и възможността на хора с титли да гледат трезво на света.

Знам, Хуго, слаб съм, но света да промени не е работа само за една душа. Затова душите се обединяват, за да кажат какво смущава речта, кое прогони съня и защо не могат да погледнат или прочетат това, което бе създадено от тяхната ръка.

P.S. Някъде в пълна тъмнина се скита една трепереща душа, бледа сянка на това, което някога бе тя. Стена, сблъсък, болка, безкрайна тъмнина, крясък и една молба „Свещ, моля свещ, искам светлина, искам да запаля свещ, да изляза от тази тъмнина“, духът на образованието отново изкрещя „Свещ, моля свещ“, удар в поредната стена и мисъл една „Свещ? А може ли едничка свещ да разпръсне цялата тъма?“. Стена, решение за край, край на една борба, нека бъде тъма, да се чака евтаназия от нечия благородна ръка, е непосилно засега. Стена, удар и тишина. Es war Mord![3] (Беше убийство!)

50913110_2090625874364511_6303824616754249728_n


[1] “Писмо на лорд Чандос до Френсис Бейкън” от Хуго фон Хофманстал /1874 – 1929/. В това произведение авторът пише писмо до Френсис Бейкън, с когото ги делят столетия. Аз реших, от своя страна, да се обърна към Хуго и също да му напиша едно писмо, за да му разкажа това, което ме терзае.  Да се пише до съвременници се оказа безполезно и безплодно, защото това писмо се появи като резултат от едно реално писмо, адресирано до реални хора.

[2] https://liternet.bg/publish19/b_racheva/lit_prostranstva/zagadkata.htm

[3] Виж: Ингеборг Бахман, „Малина“ (It is a very old wall, a very strong wall, from which no one can fall, which no one can break open, from which nothing can be heard again. It was murder.)

Полина ДОЧЕВА

Снимки: авторът

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s