НЕЖНИ СРЕБЪРНИ ДАНТЕЛИ

Куюмджийството – традиция, която все още е жива

Беше хубав есенен следобед. Слънцето вече се скриваше зад къщите и ателиетата на Самоводската чаршия. Докато се разхождах из тесните калдъръмени улички, любопитството ме притегли към работилницата на майстора куюмджия Тодор Кушлев. Още с влизането няма как да не усетиш атмосферата – старинни шкафове, инструменти, направени от дърво, и човек, който търпеливо стои зад една дървена маса и извайва шедьоври от сребро.

Майсторът прави традиционни сребърни изделия в духа на Българското възраждане и копия на оригинали, традиционни форми, орнаменти. Използва и стара техника на производство, която вече само няколко души у нас могат да прилагат. Всичките му накити са ръчна изработка и впечатляват всеки, който ги погледне, с прецизността и красотата си.

Названието куюмджийство има турски произход и се налага през 17 век, когато турският език е бил задължителен по нашите земи. Куюмджията работи с благородни метали – от месинг до злато, като прави не само бижута, а и предмети за бита и църквата.

В златарството са популярни три основни техники на изработка – лята, кована и филигранна. Кушлев се е специализирал в третата техника. При нея от метална нишка (сребърна или златна) се изработва подобен на нежна дантела мотив.

Като ползва техниката на филиграна, майсторът в продължение на 5-6 месеца прави уникален сребърен кръст с хиляди детайли. Високият половин метър шедьовър заминава за Брюксел по повод 140-годишнината на Българската екзархия. В униката са вплетени над 2000 елемента, а използваният материал е 2 кг. На тази изложба Кушлев представя и специална колекция от църковна утвар.

златар

Майстор Тодор е от Севлиево. Разказва, че близо четвърт век е работил в архитектурно-етнографски комплекс „Етъра“ в Габрово, а от 13 години е в старопрестолния град на улицата на занаятите.  Спомня си как е попаднал в златарството по случайност: „Един познат търсеше в златарско ателие в Габрово хора, по-познати да бъдат, защото занаятът е свързан и с този проблем – да няма кражби и да можеш да се довериш на човека, който работи там. И така!“ Обяснява, че е имал шанса да седне до много добър майстор, който бил започнал този занаят на 14-годишна възраст. Само след три години работа в златарското ателие го поканили в „Етъра“, където се влюбил в големите сребърни старинни накити.

За него е удоволствие, когато някой наистина се радва и осмисля какво си купува. С лека тъга казва, че има хора с много пари, които не могат да оценят какво купуват и понякога го е яд на такъв клиент, който му хвърля парите ей така.

Накитите му се харесват и от българи, и от чужденци. „Макар че ръчните неща са по-скъпи за нашите представи, разбира се, и не всички могат да си ги позволят“, казва куюмджията и добавя: „На българина не му е много до бижута! Първо гледа хляба…“

Тодор Кушлев разказва, че е научил трима-четирима души на този занаят. Последните му работници, които били при него 10-15 г., обаче си тръгнали, защото им намалил заплатите заради обир. „Младите в много случаи искат много пари, и то веднага. Нямат време така да чакат“, казва още майсторът.

Той е категоричен, че занаятът ще замре не защото няма интерес, а заради липсата на държавна политика в България за подпомагане на художествените занаяти.

Проблемите обаче майстор Тодор посреща с усмивка и вярва, че ще дойдат по-добри времена не само за него, а и за всичките му колеги занаятчии.

Мария ИВАНОВА

Снимка: авторът

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s