Хора ли са психичноболните?

Да. Да, хора са!

Още ли сте тук? Не знам какво очаквате от мен? Аз не бих се принизила да споря защо и как. Това са човешки същества! Да го доказвам? Абсурд! Не мисля, че може да има друг отговор от този по-горе! Но мога да ви разкажа защо у мен се породи желанието да задам този въпрос.

Преди около два месеца попаднах на новина, че жителите на с. Брежани излезли на протест срещу откриването на дом за пълнолетни умствено изостанали хора там. Меко казано, бях потресена от това, което чух. „Нормалните“ жители на селото се притесняваха, че вече няма да могат да пускат децата си да играят навън, че селото вече няма да е тихо или че обитателите на дома ще им направят нещо. Те бяха изплашени. Но бяха и притеснени, че тази институция ще се намира в близост до центъра на селото. И най-вече изключително възмутени, че общината не им е казала за плановете си да прави дом там.

Снимка: БНТ. Източник: https://evromedia.bg/2021/11/05/%D1%83%D0%B6%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D1%80%D0%B8%D1%82/

Няколко неща не ми харесват в този случай. Първо, има разлика между умствено изостанал човек и такъв с психично заболяване. И тя се състои в това, че първият страда от дефицит на интелект и често се ражда с това състояние, като то може да се промени или не в зависимост от конкретния случай. Психичноболният е с медицинско състояние, което може да се лекува медикаментозно. То може да се появи при хора с генетична предразположеност, стрес, мозъчни или психични травми, използване на различни субстанции и др.

Второ, умствено изостаналите не са диви животни, че да са агресивни. В репортажа агресия имаше от „нормалните“ жители на селото, които много пламенно искаха да изритат тези бедни души. Както каза една баба по техен адрес: „Тези хора са много добри, докато не им се пречкаш. Само една думичка да им кажеш, последствията са много лоши“.  Защо е нужно да се стига до провокация от страна на живущите в селото, не е ясно. А и пак ще повторя, че лицата с ментални проблеми не са задължително агресивни. Светът не е безопасно място. „Нормалните хора“ често се оказват убийци, изнасилвачи, побойници. Тогава защо да се страхувам от психичноболните повече? Логично е да се страхувам от всички поравно, нали?

Трето, жителите на селото са точно това – жители. Те не го притежават, затова и никой не е длъжен да ги уведомява за случващото се там. Хубаво им каза кметът, че сградата е общинска собственост и Общината решава какво да прави с нея. Той също обясни на гневната тълпа, че са наели обучени кадри, които да работят там, че оборудването им е модерно и че искат да помогнат на тези хора да се интегрират, защото както вече установихме, те са ХОРА!

И, разбира се, да не пропуснем предложението да изместят този дом в сградата на някакво изоставено училище пак в селото. Разумно искане, да. Защо да са в центъра? Нека изместим тези хора, които са отритнати от обществото, още пὸ в периферията! Да не ги виждаме, да не ги чуваме, да не знаем как живеят, какви проблеми имат! Освен това, сградата трябва да е пригодена да бъде такъв дом. Тази, която ще се използва, е бивша здравна служба.

Всъщност, най-логичният аргумент беше, че служителите може да не си вършат работата съвестно. Но той не дойде от жител на селото, а от човек, с когото обсъждах случая. Накара ме да се замисля: ако обществото не приема тези хора поради собствените си предразсъдъци, как ли се отнасят с тях обучените специалисти? Тези, чиято работа е да се грижат за тях, да им помагат.

Познахте! Отношението е същото, да не кажа и по-лошо.

Според доклада на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото и унизително отнасяне и наказание (КПИ) от ноември тази година в българските психиатрии редовна практика е връзването на пациенти, вербална и физическа агресия, крещене, унижения, изолация. Отбелязано е и лошото състояние на материално-техническата база, липсата на кадри и отдалечеността на психиатриите от населените места. Последното прави интеграцията на болните и посещенията от близките им почти невъзможни. Сред посочените от комитета проблеми са и липсата на дейности, които да извършват пациентите, като през повечето време те стоят безцелно в леглата си и не могат да излязат дори на разходка.

Сред тях има и такива, които са подписали формуляр за доброволна хоспитализация, но не са били действително съгласни с това и са били задържани против волята им. Но дори и да успеят да излязат от болницата, липсват институции, които да им помогнат да задържат доброто си състояние.

„Тези болести не са заразни, но равнодушието и така установената народопсихология, че „това на мен няма да ми се случи”, довеждат до негативно отношение към психиатрично болните, към нас и изобщо към всичко свързано с това по-особено състояние“ – твърди доктор Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“.

И е права. Голяма част от роднините на психичноболни хора ги изпращат в тези концлагери, за да не се налага да се грижат за тях. В 21. век все още има някаква стигма около психичното здраве. Заради предразсъдъци дори тези с по-леки състояния не могат да си намерят работа, стават жертви на тормоз и насилие, отказват да потърсят психиатрична помощ заради страх от социална изолация, нямат достъп до адекватно лечение и малко по малко проблемите им се задълбочават.

Очевидно държавата е абдикирала от грижата си за тази нуждаеща се от помощ и подкрепа социална група. Проблемите в българските психиатрии не са от вчера и различни организации призовават да се вземат мерки за подобряване на ситуацията. Това, разбира се, едва ли ще се случи скоро, тъй като голяма част от народа ни най-добре умее да дискриминира и да бие. И подобна практика успешно се прилага спрямо жени, деца, животни, ЛГБТ+, инвалиди, роми и психичноболни.

Дори болестите могат да се разделят на „приемливи“ и „неприемливи“. Съчувстваме на човек, болен от рак, но онзи, чиято душа е болна, не заслужава състрадание. И точно заради такова отношение стигмата около психичното състояние няма да падне скоро. А психичните болести са точно това – болести, и подлежат на лечение.

Но може би желанието ми държавата да се погрижи за собствените си граждани е твърде амбициозно. Все пак да видим какво е отношението към психично здравите хора в лечебни заведения.  

И тук няма изненади. Преди няколко дни се запали Ковид отделение в Сливен. Двама от починалите не успели да излязат от стаята, защото била заключена. А и сте виждали снимки из социалните мрежи на условията в болниците. И там е мизерно, въпреки че са предназначени за „нормалните“ хора. Въпросът не се изчерпва дотук. Случаите на насилие в старческите домове и детските градини също не са един или два. Какво прави държавата? Къде ни е моралът? Кога ще разберем, че няма нищо срамно да си болен и да потърсиш помощ?! Далеч по-лошо е да биеш някого по-слаб от теб! С бой нищо не се решава! А уж сме европейци…

И знаете ли, умствено изостаналите хора могат да се интегрират. Те могат да научат нещо. Може би не толкова бързо, но са способни да четат, да пишат, да смятат. Да извършват работа в центровете като садене на зеленчуци, шиене, плетене, рисуване… Творческата работа изисква само и единствено желание от страна на човека и носи огромно удовлетворение. Могат да бъдат пълноценни граждани, стига да им се даде шанс! Това важи и за психичноболните. С психично разстройство може да се живее. Но с психично здрав човек, който счита за правилно да се отнася лошо към по-слабите от него, не може!

Понеже обичаме да се сравняваме с другите, ще направим един паралел. Развитите държави се стремят да осигурят нормален и достоен живот на всеки свой гражданин без значение от пол, раса, възраст, сексуална ориентация, етнос, религия, физическо или психическо състояние. Но какво знае останалата част от света? Все пак само в България сме достигнали най-високия етап на еволюцията: научили сме се, че да дискриминираш, да отхвърляш, да тормозиш е висша ценност, защото моралът ни е обърнат с краката нагоре перманентно!

В нашата държава цивилизоваността идва, за да умре! Защото тук не сме хора, не сме и животни. Не е ясно какво сме, но едно е сигурно – друга нация като нашата няма! За щастие…

Теодора ТОДОРОВА

Един коментар

  1. Много добра статия,поставя много въпроси. Но това е целта на автора,да постави въпроса. И всеки сам да си отговори в съответствие с религия,жизнен опит,възпитание. За съжаление в нашата родина е така: тези хора и проблемите им са избутани в периферията. Щото в центъра винаги има по- важни въпроси: избори,ковид, икономика,партии. Нещо наистина трябва да се направи за болните. Но първо трябва да се промени нашето отношение към тях. После е лесно.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s