От древни времена човечеството изпитва влечение към забавлението и информацията. Постоянният обмен на нови факти, идеи и мнения формира фокуса на човешкото внимание, а процентът на изживяно удоволствие и развлечение – времето, което решаваме да платим. Бушуващият днес информационен ураган все по-често ни завихря в торнадото на страха. Той оставя както психически, така и поведенчески отпечатък върху нашата жажда за осведомяване – какво ли още съществува в този необятен свят?
Нуждата от светлината на знанието в нашия живот несъзнателно ни тегли към недостижимия край на отчайващо тъмен тунел от зависимост. Оставаме погълнати от трескавата страст да продаваме своето внимание и времето си, отредено на тази планета.
Изправени сме пред болезнената необходимост от контрол върху апетита си към постоянно известяване, за да ограничим пагубните за всяка отделна личност ефекти. Но възможно ли е да спрем света да се върти?
Медиатизацията е постепенното и утвърдено навлизане на различни технологии в съвременния начин на живот. Това включва разнообразни способи за обмяна на информация, които имат директен отпечатък върху динамиката на социалния, културния и политически път на всеки човек. Главната черта на медиатизацията е взаимодействието между обществото и медийните комуникатори, което формира дневния ред на съвременния начин на живот. Тя оказва въздействие върху политическата сцена и често може да активира обществено „пожарогасителни“ действия от страна на управляващи. Най-голям фактор е участието на медиите като посредник на общественото мнение, който има силата да оказва влияние върху стойностни норми, авторитет и начин на управление.
Ролята на медиите във формирането на перцепциите за света е огромна. Начинът и техниките за представяне на дадена информация рисуват тежката маслена картина в нашия ментален музей от фантазии. Пием новини от поредица различни канали, което разширява зеницата на нашето око, пристрастено към екранното изобилие. Със словесния нож на медиите разрязваме на слоеве публичните образи, надничаме колко килограма са качили или по какво си падат в спалнята. Политици са авторитетно разголвани пред обществото, елегантни музейни експонати стават мишена на революционерски желания, а обикновен гражданин е награден, че си е изхвърлил фаса в кошчето. Сами осветяваме с вниманието си социалната циркова площадка, обръщайки тъгата в смях, а забавлението е наркотик.
Забавление. Човекът отлично познава нуждата си от тръпка и веселба още от времената, когато да гледаш изтичащата артериална кръв на съседа си, е единствената форма на разнообразие, докато ломиш камъни за своя вожд. Забавлението на арената е обединявало членовете на римското общество, докато императорът вземе решение към коя половина спрямо Екватора да насочи своя палец.
Днес нуждата от забавление е еволюирала към скъсяване таймера на нашето търпение да инвестираме вниманието си. Обединени от поредица безсмислени предизвикателства, от емоционални състояния, опредметени във фрази и картинки, ние ставаме несъзнателна кукла на конци в името на това да подобрим собствения си социален статус. Героизмът и романтизмът на отминали епохи е отстъпил на абсурдната жестовост – като се започне от поглъщането на лъжица с канела, мине се през наливането на водка в очите и се стигне до шофиране с невъобразима скорост. Всичко това са ефекти от влиянието на забавлението, което затяга поведенческата каишка около врата на едно поколение, удавено в търсене на удоволствия и веселба.
Страх. През 2020-та година цялото население на Земята бе запознато със съществуването на специфичен вирус, придружаван от фатални усложнения. Благодарение на медиатизацията, обществото имаше достъп до актуални данни и предупреждения. Пандемията бе изключително успешен социален експеримент, който доказа неустойчивостта и лесната манипулируемост на обществения начин на мислене. Той започна като комедиен филм за бутафорни състезания по запасяване с тоалетна хартия и макарони и стигна до психологическия трилър, в сюжета на който излизането навън води до неизбежна и сигурна смърт.
Друг фактор при всяването на страх в обществото е огромният басейн от информация, където истинността е изместена от обещанието за скандалност. Не осъзнаваме как доброволно предаваме пластилина на своите мисли в ръцете на хората, които контролират потока и качеството на информация. Резултатът е страх от всичко – от това дали се храним здравословно, през паниката дали банката няма да ни вземе луксозния джип на лизинг, до прехапването на собствения ни език в старание да не сгрешим при произнасянето на произволно самоформулирани от някого полове и идентичности.
Информация. Някога замисляли ли сме се защо водещите новини са изпълнени основно с негативизъм, смърт и мъка? Въпреки журналистическия модел на работа, където лошата новина е „добра“ новина, тук става въпрос за златното съотношение на новини, структурирани по универсалния модел на „Закона на Парето“ (80 към 20 %) като средство за контрол над обществото. Един народ, постоянно бомбардиран с отрицателна информация, се манипулира много по-лесно поради посаденото и вече гниещо чувство на страх. Реципиентите, незрящи за истинно просветление, носят покорно стигмата на своя обществен недъг.
Поглъщането на огромните количества новинарска помия допълнително осакатява психиката на всеки човек, разболявайки и неговото физическо тяло. Но за това има спасение – стотиците фармацевтични компании са винаги насреща, за да замажат физиологичните симптоми на всеки настъпил информационен дискомфорт. И разбира се, ако някой се почувства някак национално или личностно обиден – огромните компании за производство на оръжия ще осигурят достъп без ограничение до всеки техен продукт. Постоянната доставка на специфично качество новини и подбрани видеокадри е стратегически план за манипулация. Поради тази причина основните телевизионни канали, проводници на осведомяване, са толкова евтини и леснодостъпни.
Разпространението на всякакъв вид информация е неизбежен процес в наши дни, тъй като медиатизацията е в своя пик, а изразяването на мнение – право на всеки. Днес наблюдаваме все повече хора да изразяват открито своя бунт срещу диктата на вечното информиране. Задава се вълна от качествено нови медийни канали, имащи за цел да положат основите на стабилността на нашето мнение и желание за доказана фактология. Като общество сме допуснали да ни бъде оказано повече влияние от желаното. Често намираме себе си в нервно търкане по дисплея на телефона в отчаяна нужда от дозичката серотонин. Тази зависимост влияе не само на социалните ни способности, но и на желанието ни да бъдем себе си. Влизаме в спирала от самокритика, в матрицата на кръговрата на провал и климакс, случващи се на един клик разстояние. Имаме нужда от информационно усмирителна риза, която да осъществи нуждата ни да спрем да хапем кожените стени на килията си от болезнената допаминова абстиненция.
В един тотално медиатизиран свят забавлението, страхът и информацията са разменната монета за времето ни в този живот. Можем да се преборим за него единствено с правилната диета – консумация на по-малко и по-качествено.
Не можем да спрем гората да се разлиства, но можем да подстрижем клоните и да сковем огради, където е нужно. Държим съдбата си в собствените си ръце, което е не само отговорност, но и най-голямата ни сила. Решението е в душата на всеки един от нас – да бъде осакатен слепец или олимпийски атлет.
Ивелина ИВАНОВА
АПОСТРОФ 
