В началото на септември тази година книгите от поредицата за Хари Потър бяха забранени в щата Тенеси, САЩ. Преподобният Дaн Рийхил oт кaтoличecкoтo училищe „Ceйнт Eдуaрд” в Нaшвил се обръща към местното издание „The Tennessean“ и заявява, че ще премахне книгите от библиотеката на училището. Той обосновава намеренията си с опасенията, чe „прoклятиятa и зaклинaниятa, изпoлзвaни в книгитe, ca дeйcтвитeлни и чeтящият риcкувa дa прeдизвиквa зли духoвe”. Свещеникът ce кoнcултирaл c eкзoрcиcти, кoитo му прeпoръчaли дa мaхнe книгитe.
Не съдържанието, а илюстрациите към него станаха обект на ожесточена критика у нас през изминалите две седмици. Българският художник с над 70-годишен опит в илюстрациите Любен Зидаров е първият роден артист, одобрен от екипа на Дж. К. Роулинг за илюстрациите към българското издание на поредицата за момчето магьосник, по случай 20 години от публикуването на първата книга у нас.
Максимата, че няма лоша реклама, важи и за „българския случай”. Най-малко от чисто любопитство, прочелите информацията за българските илюстрации на Хари Потър търсят в Нета, за да видят родните рисунки. И масово сбръчкват нос и вежди. Видяното класифицират като „грозно” или определят, че е „драсканица на 5-годишно”.
***
Като елемент на книгите илюстрациите са неизменна част от рецепцията и ефекта на сюжета. Как ги вижда художникът, невинаги отговаря на образите, които хората изграждат в съзнанието си по време на четене. Често има разминавания. От една страна, ако първо е прочетена книгата и след това е изгледана екранизацията – неодобрение срещат създателите на филма, тъй като актьорът не „прилича” на описания от автора. Обратното важи с пълна сила.
В България като че ли по-популярни са филмите за Хари Потър, отколкото книгите. Българското издание на първата книга за момчето магьосник излиза през 2000 година (3 години след написването му), а през 2001-ва е холивудската екранизацията на първия роман. Така близките периоди (за България) на излизане и екранизация оказват влияние на българската аудитория – интересът към книгите се засилва едва след първия филм.
От друга страна, едва сега, по случай честванията в България – „Хари Потър – 20 години магия” – родната публика вижда различни от оригиналните английски илюстрации [1]. Именно тези български илюстрации срещнаха неодобрение от българската публика главно заради стила на художника.
Как обаче темата се представи и интерпретира в онлайн пространството? За почитателите на Хари Потър това е преди всичко успех, достоен за уважение. Признанието за българския талант се оценява като невероятно постижение така, както участието на български актьор в холивудска продукция (Станислав Яневски в ролята на Виктор Крум – капитанът на българския отбор по куидич в четвъртата част „Хари Потър и Огненият бокал”).
Зидаров е един от малкото илюстратори в света, художествено превъплътил историята за Хари Потър с подкрепата на Дж. К. Роулинг, споделят много негови колеги. От друга страна обаче, валят мненията, категорично отричащи таланта на Зидаров, който не бил изобразил достатъчно правдоподобно героите и магичната атмосфера (по негово собствено признание Зидаров бил прочел само първата книга, а не всички, както била договорката с екипа на Роулинг, което налива масло в огъня на критиците му).
Признанието за художника е безспорно. Едно от изискванията на Роулинг за екранизация на книгите е всеки от актьорите да бъде по националност такъв, какъвто е замислен като персонаж (затова например Робин Уилямс не е одобрен за ролята на Хагрит, тъй като не е британец). Щом илюстрациите на Любен Зидаров са вече факт, то излишни са всички предложения за това кой би бил по-подходящ за илюстратор на тази поредица.
Казусът с илюстрациите премина и към по-екзистенциални въпроси като рисуването изобщо, към възпитателните функции на изкуството и отражението на илюстрациите върху детските възприятия.
Книгата срещу киното
Голяма част от негативните коментари произлизат от пренасищането на съзнанието с образа на актьора Даниел Радклиф, изиграл момчето магьосник. На това мнение е и художникът Кирил Златков: „Срещата му [на Зидаров] с Хари Потър е изненадваща за мен, защото има сблъсък на културен, социален и естетически контекст. Хари Потър е изцяло впримчен в кинообраза си, и винаги ще е така. Локалните визуални версии на книгите са смела маркетингова провокация, която за момента очевидно е успешна, заради големия отзвук в обществото”.
Как изглежда Хари Потър по света?
Илюстрациите на Любен Зидаров са една идея „по-детски” от оригиналните, гласи изводът на компетентните. Поглед върху чуждестранните корици на същата поредица може да отклони вниманието за кратко. Целенасоченото търсене на корици на „Хари Потър” дава резултат: сайтовете 10te.bg [2] и фенсайта на Хари Потър за България – daily-potter.com – поместват действително красиви корици на поредицата за Хари Потър, като негласно ги дават за пример и сякаш намекват „Нещо подобно очаквахме и у нас”. В статията „Кориците на „Хари Потър” по света” [3], авторът Михаил Костов [4] пише: „Съвсем малко държави по света имат свои уникални корици. Всъщност аз успях да преброя само 19 държави, които не използват познатите ни британски и американски корици”.
Какво обаче бихме казали за чуждия Хари Потър, ако не го възприемаме като „сбъркан” само у нас? Финландските илюстрации например също не очароват с приятни, нежни, по-детски, човешки черти, тъй като сякаш илюстраторът е дал повече националистически черти на героите, интерпретирайки Хари Потър и приятелите му като скандинавски тролове и гномчета.
На фона на подобна корица, дали само българската е отблъскваща по някакъв начин. Може би не. Но както се споменава, това са стилът и интерпретацията на Зидаров.
Интерактивността дава повече
Всекидневието ни е разделено между аналоговата и дигиталната среда, макар втората да има превес. Джанет Мърей предлага обяснение за начините, по които дигиталните технологии реформират ролята и вида на наративната среда. Мърей определя четири характеристики на дигиталната среда – процедурна, активна, пространствена и енциклопедична. Именно те могат да послужат за обяснение как проблемът с илюстрациите на Зидаров се вписва в общата картинка на взаимодействието „медии-обществени нагласи и възприятия“.
Дигиталната среда, в която „попадна” дискусията, е процедурна. Тя разбира писането в социалната мрежа като ритуал, навично действие, изпразнено до голяма степен от прагматичен смисъл. Продължава да се разпалва дискусия, която не води до конструктивен разговор. Оценките, преобладаващо негативни, се пишат и разпространяват от неспециалисти. Друг е въпросът, че всеки има око и определен вкус към изкуството. Но крайните класификации като „грозни” или „драсканици”, са неприемливи, най-малко откъм необходимостта от демонстриране на уважение към възрастта и дългогодишната кариера на илюстратора.
Дигиталната среда няма как да не бъде активна – дискусията около неодобрението на избора на илюстратор и крайния резултат от работата му се оформи именно в социалните мрежи, където потребителите имат (активна) роля, за разлика от пасивната роля, която биха имали като зрители на телевизионен репортаж например. Всеки се чувства компетентен и упълномощен да изразява мнението си, повече неаргументирано, базирано на усещания от миналото, заради което попада в групата, която условно може да обозначим като „незнаещи с претенции”.
Онлайн пространството дава възможност за интерактивност и участие на хора и аудитории в разговора, независимо от географското местоположение. Ето защо дигиталната среда, макар и без ясни ограничения къде започва и свършва, е пространствена. България е малка страна. Затова тази характеристика се изявява посредством по-абстрактните възприятия като категориите красиво-грозно, естетика-кич и тем подобни чрез коментарите на потребителите.
Информационното море в онлайн средата си има и положителни страни. Освен че щедро осветляваха обществените оценки по казуса, онлайн медиите бяха така добри да обезпечат потребителите си с напоителна информация за Любен Зидаров и произведенията, които е илюстрирал, както и да предложат допълнителни интересни факти от работния процес и изготвянето на юбилейните издания. Това е пример за енциклопедичността на дигиталната среда – много информация, уж целенасочена, но безсмислена, ако оставя твърденията без аргументации. Все пак Хари Потър манията си е цяла култура и за Зидаров потапянето и съучастието в нея е трудна не само заради възрастта му и жанра ѝ. Той смята, че „Хари Потър” не е гениално произведение, а е като всяка мода по света. За момента просто е популярно”.
Мненията в социалните мрежи
Каква е хронологията на случая „Зидаров“? Първо се появява, разбира се, положителната новина за успеха на българския илюстратор, избран от световноизвестната авторка. Миграцията от традиционните към онлайн медиите обаче сякаш променя електрическия заряд. Тя е ключовият момент, от който положителната вълна преминава в негативна, и то със скоростта на светлината. Дискусиите растат лавинообразно в социалните мрежи. И кръгът се завърта – критичните коментари и преобладаващият негативизъм се завръщат триумфално в телевизионните репортажи, плюсът се свързва с минуса, веригата се затваря и съвсем естествено, произвежда искра.
Преобладаващите позиции в социалните мрежи си остават негативните, но по-важното, че те са в голямата си част неаргументирани. Единствените, които засвидетелстват съпричастност към творчеството на Зидаров, са неговите колеги. Да, определян е като голям и заслужил артист, но от артисти!
Кирил Златков, художник: „Любен Зидаров е един от най-големите ни художници. Илюстрациите му са принос към илюстрацията като изкуство въобще. Не бива никой да коментира и да подлага на съмнение професионалните му качества. Срещата му с Хари Потър е изненадваща за мен, защото има сблъсък на културен, социален и естетически контекст”.
Непременно се изтъква и постижението:
„Това, че България има собствени авторски корици на тези книги, е само плюс за нашето общество. Такава бе и нашата цел – да наредим български илюстратор до останалите художници, имали честта да рисуват поредицата за Хари Потър”, казва изпълнителния директор на издателство „Егмонт” Велизара Добрева.
Коментар под публикация в „Дневник” също издава погледа на специалист. Или поне на познавач: „Ако бях илюстратор на детска литература, бих нарисувала вселената на Хари Потър като Kazu Kibuishi. Но първото издание, в което се влюбихме с детето ми, е с корица на Thomas Taylor и не бихме чакали 16 години за Кибуиши. Защото важната за нас е авторката J.K. Rowling с думите, които оживяха в нашите умове. Това не са книжки с картинки. Има място и за кориците от Jonny Duddle’s Doodles, Mary Grandpre, Джим Кей, Любен Зидаров. Моля за уважение към труда на другите!”
Потребителите не пропускат да изкажат мнение и по по-артистичен и ироничен начин:
Dragomir Simeonov (вероятно Драго Симеонов от Дарик): „Единствената по-голяма заплаха за децата ни от норвежците [препратка към събитията в Сливен и истерията около спорния документ „Стратегия на детето” – бел. Д.Т.] са илюстрациите на Любен Зидаров към „Хари Потър”. Бързо ги прибирайте, че става страшно…”.
Пам Велидис: „Може да не споделям всеки ден коя книга чета, но когато видя незабравими корици винаги правя колаж, докато пия кафе с вино”.
Други по по-деликатен начин също обявяват, че не харесват илюстрациите на Зидаров. Политологът и преподавател Евгений Дайнов пише: „В края на дълъг, но плодотворен творчески ден виждам, че във ФБ тече възпаление по повод илюстрации на детски книжки. Сори, пичове, това е стандартът…”, като постът му е придружен от илюстрации на руския художник от литовски произход Вадим Лазаркевич, чийто живот е свързан с България.
И ако все пак се върнем на Зидаров, основно се изброяваха произведенията, които е илюстрирал в над 70-годишната си кариера. Голяма част от обществото не смята, че тази респектираща биографична справка е достатъчна, за да бъдат илюстрациите приети без забележки. Авторитетът невинаги е достатъчен, а и се гради непрекъснато. Здравомислещите осъдиха критиките срещу Зидаров, но дали след като на толкова много хора тези илюстрации не се нравят, може да се твърди, че българският успех е леко прехвален? Изкуството не трябва да бъде обяснявано. Стигне ли се до тълкувания, само потвърждаваме аксиомата, че всеки го разбира различно. Споровете се появиха около илюстрациите на „Хари Потър”. Но в някои мнения, проличава опитът от досега с творби на Зидаров от преди 10-15 години и повече:
Елисавета Белобрадова, известна в социалните мрежи като Letiashtata Kozzila Erato, в присъщия си стил дава на проблема почти либидни измерения: „Аз прекарах детството си с него, защото четях като ненормална. Помня ясно всичките му илюстрации. Те ми съсипаха не една и две книги. Травмите, които имам от неговото творчество, са незаличими. (…) После пораснах и разбрах, че бил гений. И нали съм неуверена, върнах се назад към детските си книги и гледах, гледах. Пулих се. Все така ужасно и грозно”.
Четейки подобни постове в социалните мрежи, човек спокойно може да каже, че Зидаров е противоречив художник; че не е за масова употреба. Че повече му „подхожда” публиката от ценители и специалисти. Или публиката с въображение, което може да осмисли по-грубите и несъвършени линии в нов, паралелен сюжет. „Аз имам такива упреци – „разкривени фигури”. Ами аз фигурата не мога да не я деформирам. Деформацията е основа, която насочва основната мисъл към това, което иска да изрази и автора, и илюстратора”, споделя художникът по повод бурните реакции спрямо стила му, които той отдава на масовото невежество (да не забравяме подобен случай от миналата година, който също остана погрешно „разчетен“ – провокацията на Ода Жон).
Изкуството ще продължава да е част от литературата, киното, тъй като придава нов смисъл и създава поле за въображение. „Детето има нужда само от намек и неговото въображение, неговата фантазия изгражда това, което трябва да възприеме”, допълва художникът в интервю за bTV.
Скъпо хоби
За 28 500 лири беше продаден на търг сгрешен том от поредицата за „Хари Потър”, отпечатан в 500 екземпляра. На 53 страница например в списъка за предметите за обучение два пъти е спомената вълшебната пръчица. Самата авторка на произведението пък е изписана като Джоан Роулинг, а не като Джей Кей Роулинг, както е в останалите книги. 54-годишният работник, предложил изданието на търг, закупил книгата преди 20 години за 1 британска лира.
Настоящата ѝ стойност е показателна за манията около книгите на Роулинг и нестихващия интерес към тях. Спорно е дали българските юбилейни издания с илюстрациите на Зидаров ще придобият колекционерска стойност след време. Такъв търг едва ли ще има в България, ако съдим по коментарите в интернет: „Съвсем демократично ще си похарча парите за друга книга (издание на същата книга), с по-приятни за мен илюстрации. Нямам претенции да съм художествен критик, просто ще „оценявам с портфейла си. 😉” (под публикация на „Дневник”). Няма да е и изненада обаче и обратната хипотетична ситуация, когато точно заради развилнелите се дискусии, през 2039 година, да речем, ценителите на поредицата ще попаднат на обявата: „Предлагам изданието на „Хари Потър” с рисунките на Зидаров”.
Макар и спорна, заради полюсните коментари, манията няма да стихне. Сайтът оzone.bg дори организира игра, в която хората трябва да споделят какво мислят за новите корици, а наградата е юбилейното издание на „Хари Потър и Философският камък“. Но с тези негативни коментари и масово афиширано нехаресване на илюстрациите кой би искал това издание в домашната си библиотека?!
7 книги, 8 филма, над 80 превода на книгата, 20 държави със собствени илюстрации, милиони фенове по цял свят – това е Хари Потър манията в числа. В България манията по книгите за Хари Потър едва ли ще приключи само защото новите илюстрации са далеч от вкуса и усета за изкуство на една част от българите или защото художникът има опростен детски стил на рисуване. Изпълнението и стилът на автора може да са спорни, но това не омаловажава постижението – имаме български илюстрации на световноизвестно издание! Редно е да се поздравим за това!
Бележки:
[1] В градинката „Кристал” в столицата е разположена изложбата на открито с илюстрациите на Зидаров към българските юбилейни издания на „Хари Потър”. Онлайн: https://www.ploshtadslaveikov.com/hari-potar-s-magiyata-na-lyuben-zidarov-snimki/, https://www.dnevnik.bg/kultura/2019/11/16/3992798_novata_duvka_na_feisbuk_ljuben_zidarov_i_negoviiat/.
[2] 10te. https://www.10te.bg/art/10-unikalni-koritzi-na-knigite-za-hari-potar-po-sveta/
[3] Daily Potter. https://www.daily-potter.com/2019/11/harry-potter-covers.html
[4] Журналистът Михаил Костов, заедно с Любен Зидаров и влогъра Стан, е жури в националния конкурс за вдъхновена от романите авторска рисунка, организиран по повод годишнината от излизането на първите издания на „Хари Потър” в България.
Анализ на Диляна ТОНЧЕВА
АПОСТРОФ 