Във времена на мултикултурност и непрекъсната смяна на представите за модерно става изключително трудно да откриеш и запазиш своята идентичност. Днес ви запознавам с младеж, който чрез българския фолклор успява да открие своя собствен глас и ритъм на сърцето. Симеон Симеонов е на 23 години, родом от варненското село Ягнило. В момента учи начална педагогика във Великотърновския университет. Повече от 10 години посвещава свободното си време на любовта към народната музика и пеенето. Определя музиката като „терапия, опиат, който те зарежда и те кара да се чувстваш прекрасно“. В разговора ни той разкрива колко голямо може да бъде сърцето ти, ако успееш да съхраниш в него любовта си към родината и всичко родно.
Кой Ви насочи към народното пеене?
Народното пеене винаги ми е било в сърцето благодарение на госпожата ми по музика. Тя беше тази, която ме запали, накара ме да заобичам фолклора и да го изпълнявам.
С какво за Вас изпъква народната музика пред другите музикални жанрове? Представяте ли си да пеете друг тип музика?
Народната музика е богатството на българския народ. Това е така, защото българинът пази и съхранява традициите и обичаите. Предава ги на децата си…
По този начин българският фолклор се запазва през вековете. Предава се от поколение на поколение. Той изпъква с богатото си разнообразие. Изпъква с танците и песните, които са в различни размери. Те са групирани в области. Всяка област се отличава със свой стил и характер. Фолклорът изпъква и с богатата украса и мотиви на носията.
Много съм щастлив да споделя, че докато я има България, фолклорът ще ни е в сърцата и ще продължава да процъфтява. Има много млади хора, които се влюбват във фолклора. Това е наистина впечатляващо!
Народните песни се отличават и със своя диалект. Във всяка фолклорна област диалектът е различен! Това е невероятно! Елементите на танцовите движения в народните хора са богати. Има различни движения и видове при танца. Как да не обичам това вълшебно наше богатство?! В приказка съм и не ще изляза!
Искам да си отговорим на един въпрос! Как хората се влюбват във фолклора? Запитвали ли сте се?
Това става, като се докоснат до него. Като поискат да научат някакъв танц или песен. Важно е да кажем, че първо децата се запознават с родината си. Народната музика е от значима важност за израстването на децата и тяхната любов към хората. Фолклорът определено възпитава и предава хубави качества на личността. Проявява амбиция. Прави децата пазители.
И да, представям си да пея и в други жанрове. Поп и джаз например. Но техниката и постановката на пеене е много по-различна от народното пеене. Определено ще е трудно!
Коя е най-предизвикателната част в изпълнението на една фолклорна песен?
Да вложиш сила. Трябва да атакуваш и да си стъпил здраво на тоновете. Ще дам пример:
Песента „Излел е Дельо хайдутин“ – сила, атака, отворено пеене – любов. В песента на Стефка Съботинова „Притури се планината“ – също трябва да стъпиш здраво, но и да вложиш много любов и нежност.
Всяка песен е специфична и различно трудна. Песента допринася фолклорни различия. Във всяка от областите на България ще забележите красотата на фолклора. Ще се докоснете до начина на изпяване. Една песен трябва да започне с любов, да я разпяваш и да завърши като приказка. Да искаш още и още!
Помните ли първата народна песен, която сте изпели пред публика?
Първата ми песен пред публика бе на конкурса „Като жива вода“ в град Суворово – песента „Дзън, дзън, Ганке ле“ из репертоара на Борис Машалов. А първата ни песен с вокалната група беше „Любе, любе“ на Соня Кънчева във Варна.
Как реагират връстниците Ви, когато разберат, че се занимавате с народна музика? Забелязвате ли заинтересованост у по-младото поколение към този тип музика и като цяло към българските традиции, или по-скоро липсва интерес?
Всеки според предпочитанията си. Аз не мога да накарам човек да обича фолклора, когато той самият не е заинтересован, няма амбиция и желание да се докосне. Ако не е закърмен с него, не се е запознал достатъчно или пък просто не харесва този вид музика.
Но както вече споменах, има интерес у младото поколение.
Имали ли сте моменти на съмнения, когато да Ви се е искало да се откажете?
Колебал съм се дали да спра за малко, или да продължа! Но много се радвам, че имах хора, които ме подкрепиха. Пеенето ми е било винаги в сърцето и мисля да си стои на топло още много дълго време!
Имате ли любима песен, която никога няма да Ви омръзне да изпълнявате? Ако да, коя е и с какво се отличава?
Имам много любими! Пък и да отбележа, че има песен, която знам, че няма да ми омръзне. Най-любимата ми до момента е „Балю на Елка думаше“ от Северняшката фолклорна област. Песента се отличава със своята мелодичност, нежност и орнаментика.
А за бърза песен –„Пиле писна, Милке ле“ – автентична песен от моето село, обработена в размер 5/8 – пайдушко хоро.
Помага ли Ви любовта към фолклорните песни да съхраните българското у себе си и мислите ли, че това е важен фактор за сплотеността на народа ни?
Помага ми! Определено е важен фактор! Още през Османското владичество знаем през колко жестокости са минали българите. Българинът не се отказва от вярата си. Той вдига гордо глава и пее с цяло гърло. Няма как сред историята и поминъка да не присъства и фолклорът. Той сплотява народа и го прави силен, горд и благодарен!
Какво послание бихте отправили към хората, които се занимават с народно пеене и народни танци?
Бих ги помолил да продължават в същия дух и да не се отказват от това, което ги кара да са щастливи. Да мечтаят и да следват мечтите си. Да славят и поддържат българския дух. Да не спират да радват хората със своя талант. Да правят всичко с огромна любов!
Милвана КАРААНГЕЛОВА
Снимки: личен архив на Симеон Симеонов
АПОСТРОФ 